Реших да напиша този материал не като журналист, а като човек и се надявам той да достигне до дълбините на душите ви и да събуди човещина и дълг у онези, които са в състояние и по съвест длъжни да направят нещо.
Ето как започва всичко:
В тихата и топла унес на неделната привечер, семейство в Русе, майка, баща и техният син, се радват на малкото им оставащи моменти заедно, преди гурбетът да ги раздели отново. Към спокойната компания се присъединяват още двама млади мъже. На фона на българска народна музика, усмихнати и ведри, присъстващите разговарят унесено.
Внезапно идилията им е нарушена от силния вой на кучето. Опитват да го усмирят, но животното не спира да лае тревожно. Тогава единият от мъжете отправя звучна „благословия“ към песа. Вместо да настъпи тишина и спокойствие, откъм оградата се чуват викове и закани. Недоумяващ, какво е предизвикало подобна суматоха, синът се отправя към мястото, от където се чува шумотевицата.
Няколко минути по-късно, къщата е заобиколена от тълпа роми, въоръжени с колове. Със свистящи гуми пред двора на нещастното семейство паркират автомобили, управлявани от младежи без шофьорски книжки. Видимо пияни и дрогирани, те слизат от колите и с думите: „Смърт за българите!“ и „Да изколим гяурите!“, нападат беззащитния баща и неговия син. Младият мъж е повален с кол на земята, ритници и удари валят от всички страни. Бащата викайки: „Помощ, убиват сина ми!“, се впуска да защити момчето си, но и той е повален от нападателите. На помощ на своите близки се притичват двете момчета от компанията. Боят става все по-жесток. 40 роми бият 4-ма българи. Едното от момчетата е изхвърлено от моста и се търкаля безпомощно из храстите край дерето. Бащата със сетни сили се опитва да се отбранява и да помогне на сина си. Обръчът около нападнатите се разхлабва и те успяват да се измъкнат и да се заключат в къщата. Нападателите са все още навън и сипят заплахи.
Къде е полицията?! Органите на реда все още не пристигат на местопрестъплението. Ромите – биячи започват да бягат и да се разпръсват из околността. Едва тогава полицейските патрулки и две линейки пристигат на мястото на боя.
Действието се пренася в спешното отделение на русенската болница. Незнайно откъде там са се струпали над 50 представители на мургавите ни „събратя“. Мъже, жени, деца, вдигат невъобразима врява и крещят из коридорите на отделението: „Смърт за всички българи!“, „Ще изколим гяурите до крак!“, „Малко ви беше. Вие още нищо не сте видели. Ще се върнем и ще ви стреляме с пистолети!“…!!!
Как си? Добре ли си читательо? Спокоен ли си за децата си, които сега се прибират от училище? Спокоен ли си за старата си майка или баба, която седи сама в малката си селска къща и рони сълзи по отдавна забегналите й в чужбина внуци и правнуци? Сви ли ти се сърцето за тая нещастна държава, която оглозгана и раздърпана от ненаситни и алчни псета, бере душа, подобно на нещастното семейство от крайдунавската равнина?!
Не са свършили въпросите. Сега идват най-важните.
Четейки медицинските свидетелства на пострадалите, се задавих, когато прочетох в екземпляра за бащатаq следното: „наранявания по цялото тяло и тежки охлузвания по коленете“.
До там ли стигна, Българиьо?! Бащите ни, повалени на колене върху собствената си земя, да бъдат пребивани с колове от малцинства, забравили за Бога и закона?! Докога ще търпим и ще плащаме, превръщайки се в заложници на собствената си толерантност? Накъде сме тръгнали и къде ще стигнем, сгънати на две под натиска на чужди интереси?
Всеки ден от летища и гари все повече българи напускат родината, търсейки препитание и по-добър живот. Къде на майтап, къде наистина, думата „емиграция“ вече е заменена от заминаващите с „евакуация“. Ако преди се надявахме, че един ден децата ни ще се върнат и ще възродят държавата ни, то днес се питаме, къде ще се завърнат. В окрадените домове? В разградените и ограбени дворове?
От начина на словоизлияние, може би сте се досетили, че статията я пише жена. Да, жена съм! Майка на три деца, които за съжаление живеят и учат в чужбина. Но аз останах тук, за да говоря от свое име, от името на онези, които ги е страх и на онези, които не искат вече да мълчат.
Уважаеми, властимащи! Вземете та събудете лоясалата си съвест и се самосезирайте ВИЕ, за да не се налага да ви „евакуираме“ от топлите ви кресла НИЕ!!
И за последно искам да кажа, че, ако някой се изправи срещу думите ми, за да ме стъпче, ще трябва да понесе срама от това, че е стъпкал една обикновена майка и жена. Ако пък реши да се страхува и да се крие, то тогава ще носи позора си на челото и там ще пише: „Скри се от истината и от една жена!“.
Източник: http://politikata.net/
0 коментара:
Публикуване на коментар